гризете

Речник на българския език

1. гризете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

гризете е производна форма на гриза (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. гризете — повелително наклонение, мн. ч.

гризете е производна форма на гриза (повелително наклонение, мн. ч.).