грелите

Речник на българския език

1. грелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

грелите е производна форма на грея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. грелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

грелите е производна форма на грея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).