греете

Речник на българския език

1. греете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

греете е производна форма на грея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. греете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

греете е производна форма на грея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).