грачила

Речник на българския език

1. грачила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

грачила е производна форма на грача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. грачила — мин. деят. св. прич. ж. р.

грачила е производна форма на грача (мин. деят. св. прич. ж. р.).