грапите

Речник на българския език

1. грапите — мн. ч. членувано

грапите е производна форма на грапа (мн. ч. членувано).

2. грапите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

грапите е производна форма на грапя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).