грапила

Речник на българския език

1. грапила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

грапила е производна форма на грапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. грапила — мин. деят. св. прич. ж. р.

грапила е производна форма на грапя (мин. деят. св. прич. ж. р.).