грапел

Речник на българския език

1. грапел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

грапел е производна форма на грапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. грапел — мин. деят. несв. прич. м. р.

грапел е производна форма на грапя (мин. деят. несв. прич. м. р.).