гранясвал

Речник на българския език

1. гранясвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гранясвал е производна форма на гранясвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гранясвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гранясвал е производна форма на гранясвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. гранясвал — мин. деят. св. прич. м. р.

гранясвал е производна форма на гранясвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. гранясвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

гранясвал е производна форма на гранясвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).