градил

Речник на българския език

1. градил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

градил е производна форма на градя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. градил — мин. деят. св. прич. м. р.

градил е производна форма на градя (мин. деят. св. прич. м. р.).