гравитирал

Речник на българския език

1. гравитирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гравитирал е производна форма на гравитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гравитирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гравитирал е производна форма на гравитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. гравитирал — мин. деят. св. прич. м. р.

гравитирал е производна форма на гравитирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. гравитирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

гравитирал е производна форма на гравитирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).