гояло

Речник на българския език

1. гояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гояло е производна форма на гоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гояло е производна форма на гоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).