гофрирахме

Речник на българския език

1. гофрирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

гофрирахме е производна форма на гофрирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. гофрирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

гофрирахме е производна форма на гофрирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).