горчаха

Речник на българския език

1. горчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

горчаха е производна форма на горча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. горчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

горчаха е производна форма на горча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).