горил съм

Речник на българския език

1. горил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

горил съм е производна форма на горя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. горил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

горил съм е производна форма на горя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).