горил си

Речник на българския език

1. горил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

горил си е производна форма на горя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. горил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

горил си е производна форма на горя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).