горил е

Речник на българския език

1. горил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

горил е е производна форма на горя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. горил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

горил е е производна форма на горя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).