горещяло

Речник на българския език

1. горещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

горещяло е производна форма на горещя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. горещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

горещяло е производна форма на горещя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).