горещял

Речник на българския език

1. горещял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

горещял е производна форма на горещя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. горещял — мин. деят. несв. прич. м. р.

горещял е производна форма на горещя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).