горещил съм

Речник на българския език

1. горещил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

горещил съм е производна форма на горещя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. горещил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

горещил съм е производна форма на горещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).