горещил

Речник на българския език

1. горещил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

горещил е производна форма на горещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. горещил — мин. деят. св. прич. м. р.

горещил е производна форма на горещя се (мин. деят. св. прич. м. р.).