гордяло

Речник на българския език

1. гордяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гордяло е производна форма на гордея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гордяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

гордяло е производна форма на гордея се (мин. деят. св. прич. ср. р.).