гордя

Речник на българския език

1. гордя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гордя е производна форма на гордея се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. гордя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гордя е производна форма на гордея се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).