гони

Речник на българския език

1. гони — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гони е производна форма на гоня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. гони — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гони е производна форма на гоня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. гони — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гони е производна форма на гоня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. гони — повелително наклонение, ед. ч.

гони е производна форма на гоня (повелително наклонение, ед. ч.).