гонели

Речник на българския език

1. гонели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гонели е производна форма на гоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гонели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гонели е производна форма на гоня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).