гонела

Речник на българския език

1. гонела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гонела е производна форма на гоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гонела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

гонела е производна форма на гоня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).