гонел

Речник на българския език

1. гонел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гонел е производна форма на гоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гонел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гонел е производна форма на гоня (мин. деят. несв. прич. м. р.).