голяло

Речник на българския език

1. голяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

голяло е производна форма на голея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. голяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

голяло е производна форма на голея (мин. деят. св. прич. ср. р.).