голеело

Речник на българския език

1. голеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

голеело е производна форма на голея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. голеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

голеело е производна форма на голея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).