гоил съм

Речник на българския език

1. гоил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гоил съм е производна форма на гоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. гоил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гоил съм е производна форма на гоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).