гоил си

Речник на българския език

1. гоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гоил си е производна форма на гоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. гоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гоил си е производна форма на гоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).