гоили

Речник на българския език

1. гоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гоили е производна форма на гоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гоили е производна форма на гоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).