гоила

Речник на българския език

1. гоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гоила е производна форма на гоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

гоила е производна форма на гоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).