говяло

Речник на българския език

1. говяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

говяло е производна форма на говея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. говяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

говяло е производна форма на говея (мин. деят. св. прич. ср. р.).