говеел

Речник на българския език

1. говеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

говеел е производна форма на говея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. говеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

говеел е производна форма на говея (мин. деят. несв. прич. м. р.).