гнуси

Речник на българския език

1. гнуси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гнуси е производна форма на гнуся се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. гнуси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гнуси е производна форма на гнуся се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. гнуси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гнуси е производна форма на гнуся се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. гнуси — повелително наклонение, ед. ч.

гнуси е производна форма на гнуся се (повелително наклонение, ед. ч.).