гноил съм

Речник на българския език

1. гноил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гноил съм е производна форма на гноя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. гноил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гноил съм е производна форма на гноя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).