гноил е

Речник на българския език

1. гноил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гноил е е производна форма на гноя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гноил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гноил е е производна форма на гноя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).