гноили

Речник на българския език

1. гноили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гноили е производна форма на гноя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гноили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гноили е производна форма на гноя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).