гноила

Речник на българския език

1. гноила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гноила е производна форма на гноя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гноила — мин. деят. св. прич. ж. р.

гноила е производна форма на гноя (мин. деят. св. прич. ж. р.).