гнило

Речник на българския език

1. гнило — ср. р.

гнило е производна форма на гнил (ср. р.).

2. гнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гнило е производна форма на гния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. гнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

гнило е производна форма на гния (мин. деят. св. прич. ср. р.).