гнетяло

Речник на българския език

1. гнетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гнетяло е производна форма на гнетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гнетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гнетяло е производна форма на гнетя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).