гневил съм

Речник на българския език

1. гневил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гневил съм е производна форма на гневя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. гневил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гневил съм е производна форма на гневя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).