гмурвахте

Речник на българския език

1. гмурвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

гмурвахте е производна форма на гмурвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. гмурвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

гмурвахте е производна форма на гмурвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).