глъхнели

Речник на българския език

1. глъхнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

глъхнели е производна форма на глъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. глъхнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

глъхнели е производна форма на глъхна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).