глъхнела

Речник на българския език

1. глъхнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

глъхнела е производна форма на глъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. глъхнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

глъхнела е производна форма на глъхна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).