глъхнел

Речник на българския език

1. глъхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

глъхнел е производна форма на глъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. глъхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

глъхнел е производна форма на глъхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).