глътнело

Речник на българския език

1. глътнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

глътнело е производна форма на глътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. глътнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

глътнело е производна форма на глътна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).