глътнели

Речник на българския език

1. глътнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

глътнели е производна форма на глътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. глътнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

глътнели е производна форма на глътна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).