глътнали

Речник на българския език

1. глътнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

глътнали е производна форма на глътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. глътнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

глътнали е производна форма на глътна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).