глътнал

Речник на българския език

1. глътнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

глътнал е производна форма на глътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. глътнал — мин. деят. св. прич. м. р.

глътнал е производна форма на глътна (мин. деят. св. прич. м. р.).